Оризът се отглежда в най-различни почви, като оптималният му растеж е в кисели почви с pH 5,5-6,5. За отглеждане на ориз могат да се използват солени и алкални почви, при което отслабват патогенностите, които ги правят неподходящи за други култури. Най-добрите почви за отглеждане в условия на наводняване са кохезионните почви, които ограничават просмукването на вода. Обратно, леките почви се характеризират с високо просмукване на вода с едновременно отмиване и загуба на хранителни вещества.

Количеството азот, което трябва да се използва, зависи от сорта на културата, наличието на вода за напояване и прилаганото сеитбообращение. Азотът увеличава височината, броя на съцветията и размера на листата – фактори, които са определящи за крайния добив на културата. Общото необходимо количество азот е 12-16 kg на декар. 40% се внасят в амонячна или амидна форма като основно наторяване малко преди сеитбата чрез разпръскване и внасяне в почвата по цялата площ на полето. Тъй като оризът е взискателен към наличието на сяра, препоръчително е да се използват азотно-сулфатни торове. Останалите 60% се внасят като повърхностно наторяване в амонячна или амидна форма, в 2 дози: 1-ва доза: 40% от общото количество по време на братенето (25-35 дни след сеитбата) 2-ра доза: Останалите 20% – малко преди набъбване на съцветията (50-60 дни след сеитбата).

Фосфорът благоприятства развитието на корените в ранните етапи на растежа на растенията и допринася за ранния цъфтеж и узряване. Количество от 5-8 kg фосфор на декар при основното наторяване се счита за задоволително, при условие, че другите елементи са налични.

Калият повишава устойчивостта на растенията към вредители, болести, неблагоприятни климатични условия и полягане, като укрепва стъблата на културата. Реакцията на растенията към азота и фосфора се увеличава при наличие на достатъчно калий. Потребностите на културата от калий са 4-6 kg на декар. Внася се изцяло по време на основното торене, освен в случаите на недостиг, когато 50% се внасят по време на основното торене, а останалите 50% се внасят с повърхностно торене по време на братенето под формата на калиев сулфат.

По отношение на микроелементите не се наблюдават обичайни форми на недостиг на хранителни вещества, с изключение на цинка. В случай на недостиг, цинкът се внася с торовете на основното торене или 15-20 дни след сеитбата. Наличността на цинк в почвата при pH>6 (често срещана стойност в оризовите полета в Гърция) е ограничена и налага листно пръскане с прилагане на цинк, хелатиран от IDHA 10% с устойчивост на фотолиза.

Нашите предложения

Основно смазване

Вид тор	Дозировка
30-8-12+1,5Ζn	40-50
30-10-10+1,5Zn	40-50
31-8-12+0,5Ζn	40-50
34-5-5+1,5Zn	30-40

Повърхностно смазване

Вид тор	Дозировка
40-0-0	40-0-0
35-0-0	35-0-0
33-0-0+31SO3	33-0-0+31SO3
21-0-0	21-0-0