CBAM и торовете: Цената за европейския земеделски стопанин

През януари 2026 г. Европа въведе в действие Механизма за корекция на въглеродните граници (CBAM), с което на практика наложи цена върху въглеродните емисии за всеки тон торове, внасяни в ЕС.

Обхватът включва амониев сулфат, карбамид, нитрати и, най-общо казано, азотни торове. Първоначалната финансова тежест пада върху компаниите, които внасят тези суровини, тъй като те са длъжни да закупуват сертификати по линия на CBAM за всеки тон CO₂, вложен в импортираните продукти.

Впоследствие обаче разходът неизбежно се прехвърля по веригата: той се отразява в цената на торовете – на рафтовете в земеделските кооперации или в местните магазини за селскостопански стоки – и в крайна сметка достига до нивите на земеделските производители.

Как се променя тежестта на CBAM до 2034 г.

А най-лошото тепърва предстои. В момента само 2,5% от емисиите са покрити от сертификати. Безплатните квоти за емисии обаче постепенно се премахват – като до 2034 г. ще достигнат нула – процес, който ще доведе до рязък скок в цените на торовете.

Най-драстичната промяна ще настъпи в периода между 2029 и 2030 г., когато коефициентът по механизма CBAM ще се увеличи повече от два пъти в рамките на дванадесет месеца. Академично проучване, публикувано в *Journal of Agricultural Economics* (Stepanyan et al. 2026), прогнозира, че съчетанието от системата за търговия с емисии (ETS) и механизма CBAM ще доведе до удвояване на цените на азотните торове до 2030 г.

Международна нестабилност и натиск върху доходите в селското стопанство

Като че ли това не беше достатъчно, конфликтът между САЩ и Иран допълнително нажежи обстановката. Затварянето на Ормузкия проток – през който преминава една трета от световната търговия с торове по море – доведе до скок на цените на уреята с 80% в рамките на няколко седмици. Постигнатото през юни примирие се разпадна през юли, а цените остават силно променливи.

Междувременно, докато разходите за ресурси и материали растат, цените на селскостопанската продукция остават на ниски нива. Пшеницата, оризът и памукът се продават на цени, равни на производствените разходи или дори под тях. Земеделските производители са подложени на сериозен натиск: разходите им за производство се увеличават, докато приходите им остават непроменени.

Защо е необходима целенасочена подкрепа за земеделските стопани

Приходите от CBAM постъпват в европейския бюджет. Логиката подсказва нещо просто: средствата, събрани за сметка на земеделските стопани, трябва да им бъдат върнати – чрез целеви субсидии за прецизно земеделие, модернизация на оборудването и оптимизиране на торенето. Това трябва да става по ясни правила, а не чрез раздаване на средства „на калпак“. В противен случай CBAM не е „зелена“ политика, а просто тежест без никаква осезаема полза.